3-тият президент на САЩ (1801-09), философ. Автор на Декларацията за независимостта на САЩ. През 1790-93 е държавен секретар, 1796 - вицепрезидент. Основател на Републиканска партия (по-късно в основата на Демократическата партия). Води умерена политика на компромис между различните слоеве на обществото. Отменя реакционните закони на...
Френски философ, математик, физик и физиолог. Според Декарт философията подобно на математиката трябва да извежда своите положения от абсолютни достоверни принципи, а за да стигне до тях - да подложи на съмнение всяко знание. Не подлежи на съмнение единствено самият факт на съмнението: "Мисля, следователно съществувам" ("Cogito, ergo sum"). Декарт...
Английски философ, логик и математик, общественик, публицист, член на лондонското Кралско дружество (1908). Член на Камарата на лордовете (1931). Първоначално работи върху проблеми на математиката ("Принципи на математиката", 3 тома, в съавторство с А. Уайтхед), създава теорията на типовете. Родоначалник на логическия атомизъм. Заедно с Дж. Мур е...
Германски философ, икономист, общественик и политик. Първоначално е под влияние на младохегелианците. През 1843 в Париж се запознава с представители на социалистически и демократически движения. Маркс смята, че капитализмът и неговите производителни сили са изчерпали своите възможности. На тази основа развива теорията за преход към ново общество и...
Френски белетрист, драматург, поет и общественик, член на Френската академия (1841). Бори се против диктатурата на Луи Наполеон; 20 г. живее в изгнание. Като депутат произнася реч в защита на българите, срещу турските зверства при потушаване на Априлското въстание 1876. Твори в почти всички жанрове, създава едни от най-значителните произведения на...