Испански художник и скулптор, от 1904 живее в Париж. В началото на 20 в. - "син" и "розов" период със социално наситени композиции на хора от народа, просяци, акробати. През 1907 полага основите на кубизма ("Госпожиците от Авиньон"), към 1910 си служи с деформации в творби, близки до сюрреализма. Независимо от субективизма произведенията му са обществено ангажирани, силно емоционални, с израз на гняв и болка срещу насилието - "Герника" (1937). От 1940 се включва в движението за мир (плакат и рисунки "Гълъбът на мира", 1947). Работи графики, скулптури, керамика. Музеи "Пикасо" (Барселона, 1963; Париж, 1985). Когато нямам повече синьо, слагам червено.
Винаги правя това, което не мога, за да мога да се науча да го правя.